побозала

Речник на българския език

1. побозала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побозала е производна форма на побозая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побозала — мин. деят. св. прич. ж. р.

побозала е производна форма на побозая (мин. деят. св. прич. ж. р.).