побляло

Речник на българския език

1. побляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побляло е производна форма на поблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

побляло е производна форма на поблея (мин. деят. св. прич. ср. р.).