поблазнял съм

Речник на българския език

1. поблазнял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поблазнял съм е производна форма на поблазням (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поблазнял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поблазнял съм е производна форма на поблазням (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поблазнял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поблазнял съм е производна форма на поблазням (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).