поблазнял е

Речник на българския език

1. поблазнял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поблазнял е е производна форма на поблазням (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поблазнял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поблазнял е е производна форма на поблазням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поблазнял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поблазнял е е производна форма на поблазням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).