поблазняло

Речник на българския език

1. поблазняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поблазняло е производна форма на поблазням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поблазняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поблазняло е производна форма на поблазням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поблазняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поблазняло е производна форма на поблазням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поблазняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поблазняло е производна форма на поблазням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).