поблазняла

Речник на българския език

1. поблазняла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поблазняла е производна форма на поблазням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поблазняла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поблазняла е производна форма на поблазням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поблазняла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поблазняла е производна форма на поблазням (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поблазняла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поблазняла е производна форма на поблазням (мин. деят. несв. прич. ж. р.).