поблазнял

Речник на българския език

1. поблазнял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поблазнял е производна форма на поблазням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поблазнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поблазнял е производна форма на поблазням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поблазнял — мин. деят. св. прич. м. р.

поблазнял е производна форма на поблазням (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поблазнял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поблазнял е производна форма на поблазням (мин. деят. несв. прич. м. р.).