побираха

Речник на българския език

1. побираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побираха е производна форма на побирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

побираха е производна форма на побирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).