побирах

Речник на българския език

1. побирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

побирах е производна форма на побирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. побирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

побирах е производна форма на побирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).