побирал съм

Речник на българския език

1. побирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

побирал съм е производна форма на побирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. побирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

побирал съм е производна форма на побирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. побирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

побирал съм е производна форма на побирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).