побирал си

Речник на българския език

1. побирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побирал си е производна форма на побирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. побирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побирал си е производна форма на побирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. побирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побирал си е производна форма на побирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).