побирали

Речник на българския език

1. побирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побирали е производна форма на побирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побирали е производна форма на побирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. побирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побирали е производна форма на побирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. побирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побирали е производна форма на побирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).