побирала

Речник на българския език

1. побирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побирала е производна форма на побирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побирала е производна форма на побирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. побирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

побирала е производна форма на побирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. побирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

побирала е производна форма на побирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).