побира

Речник на българския език

1. побира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

побира е производна форма на побирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. побира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

побира е производна форма на побирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. побира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

побира е производна форма на побирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).