побил съм

Речник на българския език

1. побил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

побил съм е производна форма на побия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. побил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

побил съм е производна форма на побия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).