побил е

Речник на българския език

1. побил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побил е е производна форма на побия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побил е е производна форма на побия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).