побило

Речник на българския език

1. побило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побило е производна форма на побия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побило — мин. деят. св. прич. ср. р.

побило е производна форма на побия (мин. деят. св. прич. ср. р.).