побили

Речник на българския език

1. побили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побили е производна форма на побия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побили е производна форма на побия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).