побила е

Речник на българския език

1. побила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побила е е производна форма на побия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побила е е производна форма на побия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).