побила

Речник на българския език

1. побила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побила е производна форма на побия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побила — мин. деят. св. прич. ж. р.

побила е производна форма на побия (мин. деят. св. прич. ж. р.).