побийваха

Речник на българския език

1. побийваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побийваха е производна форма на побийвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побийваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

побийваха е производна форма на побийвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).