побиело

Речник на българския език

1. побиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побиело е производна форма на побия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побиело е производна форма на побия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).