побиели

Речник на българския език

1. побиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побиели е производна форма на побия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побиели е производна форма на побия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).