побиел

Речник на българския език

1. побиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побиел е производна форма на побия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

побиел е производна форма на побия (мин. деят. несв. прич. м. р.).