побивахте

Речник на българския език

1. побивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

побивахте е производна форма на побивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. побивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

побивахте е производна форма на побивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).