поби

Речник на българския език

1. поби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поби е производна форма на побия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поби е производна форма на побия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).