поберели

Речник на българския език

1. поберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поберели е производна форма на побера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поберели е производна форма на побера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).