побелял е

Речник на българския език

1. побелял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побелял е е производна форма на побелея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побелял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побелял е е производна форма на побелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).