побеляла

Речник на българския език

1. побеляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побеляла е производна форма на побелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побеляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

побеляла е производна форма на побелея (мин. деят. св. прич. ж. р.).