побелило е

Речник на българския език

1. побелило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побелило е е производна форма на побеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побелило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побелило е е производна форма на побеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).