побелили

Речник на българския език

1. побелили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побелили е производна форма на побеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побелили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побелили е производна форма на побеля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).