побелеше

Речник на българския език

1. побелеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

побелеше е производна форма на побеля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. побелеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

побелеше е производна форма на побеля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).