побегнело

Речник на българския език

1. побегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побегнело е производна форма на побягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побегнело е производна форма на побягна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).