побегнел

Речник на българския език

1. побегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побегнел е производна форма на побягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

побегнел е производна форма на побягна (мин. деят. несв. прич. м. р.).