побаел

Речник на българския език

1. побаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побаел е производна форма на побая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

побаел е производна форма на побая (мин. деят. несв. прич. м. р.).