побавил

Речник на българския език

1. побавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побавил е производна форма на побавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побавил — мин. деят. св. прич. м. р.

побавил е производна форма на побавя (мин. деят. св. прич. м. р.).