поаленели

Речник на българския език

1. поаленели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поаленели е производна форма на поаленея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поаленели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поаленели е производна форма на поаленея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).