поаленеело

Речник на българския език

1. поаленеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поаленеело е производна форма на поаленея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поаленеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поаленеело е производна форма на поаленея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).