поаленеел

Речник на българския език

1. поаленеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поаленеел е производна форма на поаленея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поаленеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поаленеел е производна форма на поаленея (мин. деят. несв. прич. м. р.).