плющели

Речник на българския език

1. плющели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

плющели е производна форма на плющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плющели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

плющели е производна форма на плющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. плющели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

плющели е производна форма на плющя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. плющели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

плющели е производна форма на плющя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).