плюнчил

Речник на българския език

1. плюнчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюнчил е производна форма на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюнчил — мин. деят. св. прич. м. р.

плюнчил е производна форма на плюнча (мин. деят. св. прич. м. р.).