плюнчил
1.
плюнчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
плюнчил
е производна форма
на плюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
плюнчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
плюнчил
е производна форма
на плюнча (мин. деят. св. прич. м. р.).