плюнчели

Речник на българския език

1. плюнчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

плюнчели е производна форма на плюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плюнчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

плюнчели е производна форма на плюнча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).