плюл е

Речник на българския език

1. плюл е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюл е е производна форма на плюя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плюл е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плюл е е производна форма на плюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).