плюло

Речник на българския език

1. плюло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плюло е производна форма на плюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плюло — мин. деят. св. прич. ср. р.

плюло е производна форма на плюя (мин. деят. св. прич. ср. р.).