плю

Речник на българския език

1. плю — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

плю е производна форма на плюя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. плю — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

плю е производна форма на плюя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).