пльокнел

Речник на българския език

1. пльокнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльокнел е производна форма на пльокна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пльокнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пльокнел е производна форма на пльокна (мин. деят. несв. прич. м. р.).