пльокнало

Речник на българския език

1. пльокнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пльокнало е производна форма на пльокна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пльокнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пльокнало е производна форма на пльокна (мин. деят. св. прич. ср. р.).