пльокнал

Речник на българския език

1. пльокнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пльокнал е производна форма на пльокна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пльокнал — мин. деят. св. прич. м. р.

пльокнал е производна форма на пльокна (мин. деят. св. прич. м. р.).