плодил е

Речник на българския език

1. плодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плодил е е производна форма на плодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плодил е е производна форма на плодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).