плетете

Речник на българския език

1. плетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

плетете е производна форма на плета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. плетете — повелително наклонение, мн. ч.

плетете е производна форма на плета (повелително наклонение, мн. ч.).